Аз гоня,ти гониш
Началото,мисля че е добре да започнем от него.Началото беше трудно.Винаги е трудно.За Джон също бе така,но ето че сега се сещаше за него и се усмихваше.Седеше в гаража до поредната пристигнала кола ,която трябваше да се пребоядиса.
Беше започнал да се занимава с коли преди 4 години.
В началото предимно приятелите му идваха и подбиваха цените му ,все пак са му „приятели“.Но ето че сега вече се беше разчул из града със своите способности и правеше едни не лоши пари.Той дори не се интересуваше колко са парите,за него по-важното беше, че са честни пари.За човек излязъл от затвора е немислимо отново да се завърне сред цивилизацията ,но ето че Джон нe само се беше завърнал ,но и преуспяваше.
Преди 10 години го бяха осъдили на 3 години затвор,за влизане с взлом в чужда къща и присвояване на ценности.За щастие на Джон адвокатът му се оказа добър и съдията се смили над него.И така Джон живя три години в затвора „Уест гард“.С времето погледна с насмешка над случилото се .Та кой по дяволите беше той да влиза в чужда къща и да краде?
Родителите му не го бяха възпитали така,но след смъртта им той тръгна по лош път с лоши хора и се оказа зад решетките.Сега,стоейки в гаража,на своята законна работа,той мислеше за това през какви ли неща не го беше пракарал животът.Беше доволен от всичко случило се.В противен случай,мислеше си той,щеше да оценява много по малко живота.А сега?Сега бе различно.
Стана и се доближи до колата.Беше „Форд“ от 70-та година.Джон харесваше „Форд“,смяташе че те имат душа,че не са като другите коли.Захвана се за работа.
Първо изшкури старата боя,после се зае с детайлите.
Човекът който притежаваше колата ,искаше да е с пламъци от двете страни.Това не се понрави на Джон ,но той не каза нищо все пак клиентът беше преди всичко.
Когато оканти пламъците излезе да изпуши една цигара.
На улицата цареше суматоха,всеки бързаше към площада,незнайно защо.Виждаха се и униформени.Това се стори странно на Джон.В това малко градче почти нищо,никога не се случваше.Той затвори вратата на гаража,щракна катинара и тръгна в посоката в която вървяха останалите.След минута се оказа на площада,където гъмжеше от полицаи.Нещо в душата му се сви.
-Хей,какво е станало?-попита той без да очаква някой да му отговори.
-Убили са някого.-отговори някакъв непознат мъж до него.
Джон се надигна на пръсти за да види,кой е убитият.
Беше потресен.Жертвата бе неговият клиент в гаража,онзи с форда с пламъците.По бялата му риза личаха петната кръв .Джон съжаляваше за него,но и за себе си . Поради една или друга причина предчувстваше ,че това няма да свърши добре и за него.
-Извинете,господине,бихте ли ме последвали?-гласът го изтръгна от мислите му.Беше полицай с доста строг поглед.
-Ъъъ,да,но защо?-измрънка Джон ,все още неосъзнавайки случващото се.
-Знаем,че жертвата е оставила колата си във вашият гараж и имаме основание да смятаме че вие сте убиецът,елате.-каза униформеният и се обърна,знаейки че другият ще го последва.
Така и се случи.Откараха Джон в районното,където два часа се опитваха да изтръгнат нещо от него,но това беше невъзможно.Все пак Джон бе скъсал със криминалните си дейности преди много,много време.Пък и дори в миналото и през ум не му бе минавало да убие човек.
Може би ченгетата се надяваха ,Джон да пледира виновен под предлог че го е убил заради колата му ,но след сума ти неуспешни опити ,те се отказаха и дори го откараха до гаража му.Джон им махна вяло и влезе в работилницата си.Хвърли поглед на форд-а,какво да го прави сега,да го задържи или да го закара до полицията?Реши да изчака до следващия ден.Излезе,затвори и се отправи към къщата си в задната част на парцела.
На сутринта,докато пиеше кафето си,почувства липсата на нещо и понеже всичко важно беше по джобовете му ,той се отправи към гаража.За негова изненада,когато застана пред него ,видя че катинарът е разбит,портите зеят и колата я няма.Имаше само бележка гласяща“Отмъщението се сервира студено“
Джон изтръпна,не знаеше как да реаргира.Преди 10 години когато бе влязал в къщата ,той не знаеше кой живее там,единственото което го интересуваше бяха парите,но ето че сега може би някой от обитателите на къщата искаше разплата за щетите от преди 10 години.Джон вдигна бележката и се отправи към районното.
-Добър ден,имам нещо за вас свързано с вчерашният инцидент.-каза той и подаде бележката на служителят пред него.
-Хмм,очевидно някой се опитва да ви натопи,ще проверим за пръстови отпечатъци и ще се свържем с вас,приятен ден.-каза полицаят и се запъти към вратата с надпис“Началник РПУ“.
От своя страна Джон се прибра в къщата си и реши цял ден да не излиза.Реши ,че е по-добре просто да чака за някакви резултати от полицията.
На полицаите всъщност не им отне много време да проследят от къде и защо Джон е получил тази бележка.Пръстовите отпечатъци съвпадаха с тези на Х.К. живущ в отсрещната къща на тази в която са живели хората които Джон бе обрал преди години.
Полицаите подозираха че може би Х.К. е бил приятел или роднина на обраните и затова сега години по-късно ,когато Джон си е стъпил на краката се опитва да го натопи и да срине животът му.Но какво знаеха те за Х.К.-нищо.Изпратиха екип на адреса, но там нямаше никой.
На вратата се почука.Джон отиде и отвори.Пистолет бе насочен към челото му,а зад пистолета стоеше 20 годишен мъж,който се бе втренчил в Джон.
-Знаеш ли кой съм?-попита мъжа
-Съвсем не-отвърна Джон и капки под избиха по челото му.
-Е,нека ти разкажа една история.Преди години,мисля че бяха близо 10,един човек влезе в къщата на на леля ми ,която живееше срещу моята къща,и задигна любимите и бижута,а след това ги продаде.Разбира се,ченгетата го хванаха и го осъдиха,но не успяха да помогнат на леля.Тя бе събирала тези бижута цял живот,наследство от майка,баща,сестри и съпруг,те бяха единствените спомени за близките и .А ти,ти Джон ,ги открадна и седмица по-късно тя се самоуби.Грозна история,нали?-и опря пистолета в челото му.
Джон бе безмълвен,нямаше какво да каже,не беше и нужно.Затвори очи и зачака.
БУМ...и всичко свърши.
На следващия ден ,полицаите откриха Форд 70‘,до близката река.Вътре имаше труп и обележка“Докато вие хванете мен,аз вече хванах него“.Имаше и пистолет.Трупът беше на Х.К.
